За принадлежностите, такъмите и риболова

Научете повече за рибите, въдиците и риболова.

За и против метода „хвани и пусни“

Ясно е, че както поддръжници, така и опоненти ще има подхода на „хвани и пусни“.

Защо се очертават почти реален брои от тях и кой начин на ловене на риба е по-удачен.

Вече много от рибарите са чували приказката, че броят им е повече от този на рибите. В резултат от тази сентенция съхранение на ценни видове има огромно значение и за връщане на уловени с въдица риби се смята, дори като хуманен жест;

Към положителните мнения на опитни въдичари е и твърдението, че ако рибата бъде пусната на свобода, малко след улавянето й, то няма шанс здравето й да е застрашено;

Без да се вреди и нарушава популацията, всяка риба, която бъде уловена може да се върне обратно. Това твърдение отново подсилва тезата за положителните коментари по метода „catch and release“;

С този подход, рибите биват предпазвани от излишни наранявания.

До тук добре с положителната нагласа, а когато става въпрос „против”, трябва да се има впредвид, че рибата бива наранена от попадането и престоя в живарника, при съприкосновението с човешки ръце, след всичкия път през, който преминава слузеста и люспеста обвивка биват наранени. В тези случаи, дори да се върне към свобода във водата, живота й може да продължи временно, а не след дълго и да настъпи мъчителна смърт;

Не е за подценяване момента, в който рибата бива пробождана от куката. Това оставя трайна рана, която в повечето случаи се инфектира и това довежда до смъртта й. Винаги, когато са наранени глътка и/или хранопровод на рибата, то смъртта й е неизбежна, въпреки, че в момента на връщането й към водата, тя изглежда жизнена. От такива моменти се проявява и упрека към рибари, които са почитатели на подхода „хвани-пусни”, а именно, че проявяват садистична жестокост;

Един път уловена рибата на кука, тя се превръща в много по-предпазливо създание, които не от факта, че е достатъчно умно, колкото от вродения инстинкт за самосъхранение, не посяга друг път към стръв на кука.

След всичко споменати потвърждения и опровержения на двете страни, тук е и мястото да споменем, за американски изследователи, които след дълги проучвания стигнали до заключение, че оцеляването на пускани риби не е винаги достатъчно обнадеждаващо и сигурно. Биолозите доказали, че между 5 и 25 процента от пуснатите, уловени пъстърви не остават живи. Нещата се свеждат до множество обяснения, широки граници на диапазон и различни методи за риболов, както и ползвани куки. При риболов с единични куки и при риболов с тройни куки се очертава тенденция, която клони към спинингови примамки. Сред наблюденията не се пренебрегва и факта, че най-застрашени са хищните риби, които са значително по-агресивни, което довежда до гибелта им час по-скоро.