За принадлежностите, такъмите и риболова

Научете повече за рибите, въдиците и риболова.

Защо да не връщаме уловената риба?

Много съвестни рибари биха се съгласили, че метода за риболов „хвани-пусни“ е много по-удачният вариант за спорта. Не са малко и техните опоненти, обаче, които биха си задали въпроса „Защо да връщат уловената риба“. Ясно е, че след добрия улов идва ред на „поливане“ на успеха, но ако искаме утре отново да имаме шанса да половим риба, то трябва да спазваме и някои правила.

Сега ще разгледаме въпроса: „Защо да не връщаме уловената риба?“

А отговорите са следните:

Трябва да се обръща внимание на метода за риболов. Дали в живарник или по време на контакта с човек, тя може да се нарани. Това, че тя може да умре е едно на ръка, а тогава връщането й във водоема се спира;

След убождане с кука рибата бива наранена. От раната може да се създаде инфекция, която да доведе до смърт. При нараняване на хранопровода, рибата със сигурност е обречена на смърт. От тук се проявява и несъгласието на много рибарите „ЗА” метода “хвани-пусни”, смята се, че те обричат рибите на садистична смърт;

Всяка риба, която веднъж се е подлъгала, да се хване на въдицата, става много мнителна, а предпазливостта й я прави трудна за улавяне втори път;

Сред множеството привърженици и противници на риболова „хвани-пусни“ са правени и проучвания. В щатите е установено, че една голяма част от рибите участващи в спортен риболов, умират. Сред най-застрашените от проява на инфекция са пъстървите. Според статистиките е установено още, че тройните куки водят много повече до смърт, за разлика от единичните. Сред най-застрашените риби са хищните риби. Те имат агресивно поведение, лакоми са и лесно се хващат на въдицата, а начина им на живот се оказва пагубен за тях в спортния риболов;

Сред многото привърженици на метода „хвани-пусни“ се оказва и, че уловената риба невинаги има реален шанс за живот и дори да бъде пусната на свобода, в голям процент от общия брой тя умира, вследствие на други фактори.